Питате ли се често защо някои хора са успешни в определени сфери като собствен бизнес, стават мениджъри на утвърдени силни компании, влизат да учат в престижни университети, стават президенти, стигат до най-високите върхове на даден спорт? Такъв тип хора са успешни и в по-елементарни неща – като да свалят 5-10-15-20 кг. или пък обратното (да качат 5-10кг мускулна маса) и сигурно се питате как успяват да се поддържат в добра форма и да смогват с всичките ежедневни задачи като работа, учене, семейство, цялата домакинска работа, че и за капак успяват да си приготвят храната за следващия ден и да тренират? Задавали ли сте си въпроса как така тези хора успяват? С какво техните действия се различават от вашите, че нещата има се получават по този начин? И защо има хора, които се провалят постоянно, защо си намират оправдания, защо даже не предприемат нужните елементарни действия, за да постигнат и преодолеят това, което ги кара да се чувстват непълноценни, неуспели и нещастни (дори без да го признават пред самите себе си)?
Често си мисля, че успявам да се лиша от определени удоволствия, да изляза от зоната на комфорта, защото това са задължителните първи условия, за да стигна до
следващата малка победа. Как така аз, човек без кола, без хладилник и микровълнова на работа, си нося раницата, пълна с дрехи и кутии с храна, успявам да се храня редовно с качествена храна, да работя с по 8-10 клиента на ден, да тренирам и да правя кардио, понякога и по два пъти на ден? В същото време много други хора, които имат всичките тези удобства, все си намират псевдо-причини, които им пречат да спазват режим, да тренират, да обърнат повече внимание на себе си и да се чувстват по-добре в кожата си. Толкова ли е трудно да направиш 4 тренировки по 1 час седмично, да отделиш 30 минути всяка вечер да подготовиш храната си за следващия ден и да потичаш в парка два пъти седмично за 20 минути?
Съвсем наскоро, присъствах на една лекция, водена от една прекрасна жена, която все по-често бих искала да присъства в живота ми – Гергана Маркова (лектор от
„Марков Колеж“), която ми отговори косвено съвсем ясно на тези въпроси. Не можех да разгранича колко са важни ценностите преди целите.
Една от ценностите на хората е УДОВОЛСТВИЕТО. Удоволствието от хубавата храна в комбинация с някоя друга чаша червено вино, удоволствието от това да легнеш вечер след тежък работен ден пред телевизора и да гледаш интересен филм или да четеш увлекателна книга, удоволствието да излезеш с приятели на вечеря и да се наслаждавате на хубава музика, претенциозно сирене и изискано испанско червено вино, удоволствието да си лежиш цял уикенд вкъщи и даже да не си преоблечеш пижамата… Естествено, многократно по-голямо удоволствие може да се изпитва и от работата, която работим, спорта, който практикуване и други сфери, в които човек би бил успешен. Но не ме разбирайте погрешно – не искам да уеднаквявам мързела с удоволствието!
Ако ′Удоволствието′ единствено под физическата си форма е на по-предна позиция от здравето, добрата визия, себеуважението и вътрешното удовлетворение от всяка постигната цел, то всичко се превръща в една непрестанна изтощителна борба, в епицентъра на която седи липсата на целеустременост, воля и постоянното търсене на извинения. Аз също съм човек, който много, страшно много обича физическите удоволствия, но най-вече съм и човек, който държи на визията си, здравето си и вътрешното си благоденствие. А когато аз искам да изглеждам по определен начин, определено съм наясно, че трябва да се лиша от горе-споменатите елементарни удоволствия, за да достигна тази цел.
Когато изникне дилемата в съзнанието ми „Сега защо не пийна това хубаво испанско вино с това френско сирене/ да изям този бонбон линдор/ брускета с домати, песто и моцарела и т.н. (май разбрахте любимите ми храни и напитки) , идва вторият въпрос „Кое за мен е приоритет – дали да ям и пия и да поглезя сетивата си и да изпитам удоволствие тук и сега (а това тук и сега не се случва 1 път в месеца) или да избера да постигна моите дългосрочни цели? Във всеки един такъв момент, определено изниква „червената лампа“ в моето съзнание, че всяко едно неустояно изкушение ме отдалечава от моята цел, всяко едно малко физическо удоволствие ме дебне, за да ми попречи да постигна моето крайно ултимативно удоволствие – да изглеждам според мечтания образ, който съм изградила за себе си!
Когато ме попитате „Как така да си нося кутии с храна навсякъде?”, „Как така да не излизам на обяд с колегите си?”, “E, не, не мога/нямам време да готвя, ям само по ресторанти” или „Какво ще си помислят приятелите за мен, ако пия само вода в заведението?”,”Оооо, не, колежката има рожден ден, няма как да не я уважа – ще ми се обиди!”, (и не, не си мислете, че от 1 бонбон или 1 чаша червено вино, няма да ви стане нищо и няма да рефлектира върху целите ви да свалите 5-10-15-20кг. – ЩЕ!) си задайте въпроса кое за вас е по-важно, да постигнете визията, която желаете или да се отдадете на удоволствията. Кое ви прави по-щастливи – шоколадът или образът в огледалото, който виждате?
Полезни връзки:
