ДиетиХранене

Ефектът „йо-йо“ и точният брой хранения на Изодиетата

Хайме Бругос е вегетарианец, макробиотик и хигиенист, който скъсва с всички познати теории. Анализира процеса на акумулиране на мазнина в организма, различните техники, които да я изгарят и истинските причини, които провокират затлъстяването. В тази статия ще наблегнем на различните видове хранене – на ескимосите, на масаите, ефектът йо-йо и разбира се ИЗОДИЕТА-та.

Диетата на ескимосите

Изследвания, направени от датски учени върху малкия процент смъртност от сърдечносъдови заболявания в Гренландия, който е само 5,3% от цялата смъртност в областта, докато в Дания този процент е 34,7%, а в САЩ – 40,4%, показват че има огромната разлика в храненето в Гренландия. Там хората се хранят преди всичко с риби, богати на ненаситени мазни киселини (предимно в селата).Смята се,че тези мазнини спомагат за намаляванетона броят на сърдечносъдовите заболявания. Според Хайме Бругос този извод води до следваща голяма грешка. Въпросните ненаситени мазни киселини се „слагат“ в капсули и се предлагат на американския фармацевтичен пазар, генериращи милиони долари приходи, но без никакъв реален резултат. Изглежда,че истинската причина за малката смъртност от сърдечни заболявания се крие в храната, която консумират ескимосите в Гренладия – преди всичко риба със своите 20% протеини, а не в комерсиализация на мазнините под формата на капсули.

Потребностите от протеини и масаите

Учените все още не могат да постигнат консенсус върху това – какво е подходящото количество протеини в диетата на един спортист. Клиниката Weider Health and Fitness в Монтреал, Канада, известна с намирането на решения за храненето на много съвременни спортисти, смята че дневната доза от 0,8 грама протеин на килограм живо тегло, препоръчвана от диетолозите, е съвсем недостатъчна. Към днешна дата се правят нови изследвания, които изпробват дали 3,2 грама на килограм тегло не е подходящата доза и всички очакваме резултатите с нетърпение.

Интересно е да коментираме класическия анализ на Орр и Гилкс, направен през 1931 година в африканските племена и разказан после от Гранде Джовани в книгата му „Хранене и здраве“. В това изследване се демонстрира, че масаите, които се хранят основно с месо, мляко и кръв и които са стигали до приемането на „нечуваното“ количество от 300 грама протеини на ден, демонстрират невероятно физическо развитие, били са изключително яки и силни и както изглежда, повишеното количество протеини (4 грама на килограм маса) не се е отразило зле върху тяхното здраве.

Ефектът Йо-Йо

Ефектът "йо-йо"

Анализът е направен върху група лабораторни мишки, които се подлагат на богата на калории диета и се измерва времето, което им е нужно за да увеличат с 20% телесното си тегло. След това ги подлагат на друга диета, хипокалорична – с която си възвръщат пъроначалното тегло и се измерва времето, необходимо за това. Експериментът се повтаря няколко пъти, като наблюденията са, че мишките всеки път все по-бързо качват килограми и после все по-бавно успяват да си възвърнат нормалното тегло. Идва един момент, в който голяма част от тях не успяват никога да си върнат тежестта от началото на опита, въпреки че продължили да се хранят с нискокалорични храни. Този феномен, кръстен „ефектът йо-йо“, чиито откриватели (обикновено учени с писателски дух) му приписват 1001 каузи, кои от кои по-живописни. Разказват се неща, като тези:

  • – Мазните клетки притежават нещо като „памет“, която ги задължава да въстановят веднага изгубените тегло и размер.
  • – Организмът се защитава от липсата на калории, акумулирайки бързо в мазнина всичко, което приема.
  • – Нискокалоричните диети провокират вид „синдром на въздържанието“, който кара затлъстелия да яде сладки и бонбони в несвяст.
  • – Човешките същества в миналото са преминали през ужасни гладни епохи, които тялото ни все още помни и слага същия етикет на диетата и за това се приготвя за нея, акумулирайки в мазнина всичко с което се храни.

Истинската причина за „ефекта йо-йо“ е просто, че нискокалоричната диета, която е приложена върху мишките и се препоръчва и на хората също, е несъвършена. Има много слабости, не е питателна и демонстрира, че не може да поддържа организма в добри функции по време на процеса на отслабване.

ОСНОВАТА НА ИЗОДИЕТА

Изодиета

В една система на хранене, която на първо място се грижи нашите клетки да получават непрекъснато животоподдържащи елементи, необходими за перфектната регенерация на клетките (единствената сигурна форма да се забави загубата на клетки и остаряването) се базира на 4 основни точки:

  1. Да се намери количеството хранителни елементи, които нашият организъм може да асимилира при всяко хранене според теглото на индивида и неговата мускулна маса. Ако следваме указанията на автора, излиза че един спортист, тежащ 80 килограма, с добър мускулен тонус и малко мазнини, който тренира поне 6 часа седмично и се храни 5 пъти на ден, притежава капацитет да обработва/асимилира 32 грама протеини и 16 грама мазнини при всяко хранене (например – 140 грама месо, риба или 2 яйца плюс още два белтъка).
  2. Да се определи точния брой на храненията (похапванията), които ще правим ежедневно – минимум 5 и максимум 7 – за да могат аминокиселините и мастните киселини да циркулират перманентно 24 часа в денонощието. Трябва да се има предвид, че нито протеините, нито мазнините могат да се съхраняват „за после“. Използват се, елиминират се или се трупат под формата на мазнини. За спортисте е особено важно да се хранят преди тренировка, с въглехидрати с нисък гликемичен индекс („горива“ с бавна асимилация) и после още веднъж, след края на физическите усилия – с въглехидрати, ако искат да загубят мазнини или с други, но също с нисък гликемичен индекс, ако искат да натрупат килограми и сила.
  3. Да се стабилизира количеството вода, минерали и витамини, които да приемаме ежедневно и които ще ни предпазват от здравословни проблеми или спад на формата. Спортистите имат нужда от допълнително подсилване с витамини и за тях не е достатъчно да възстановяват само загубената по време на тренировки вода. Защото заедно с течностите, потенето елиминира и минерали, основно калий, магнезий, калций и цинк.
  4. Да се калкулира добре „допълнителното гориво“ (въглехидрати и алкохол), от които можем да имаме нужда взависимост от нашата физическа активност. Трябва да се има предвид, че акумулираната в тялото мазнина, която постигаме да изгорим ще се влее в кръвта под формата на глюкоза и именно за това се налага да бъде „осчетоводена“ като калории т.е. въглехидратен продукт. Мазнината никога не заема мястото си като такава в хранителния цикъл и за това много често се наблюдава парадоксът затлъстели хора да манифестират симптоми, появяващи се в следствие на липса на мазнини в храненето (намаляване броя на произвежданите хормони, лоша асимилация на мастноразтворимите витамини, предразположение към поява на стрии, разширени вени и хемороиди и т.н.).

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button