Упражнения

Упражнения за гъвкавост – съвети и техника на изпълнение

Качеството гъвкавост е до известна степен генетично заложено в опорно-двигателния апарат. Облагодетелстваните от природата в това отношение, притежаващи солиден резерв от гъвкавост, е достатъчно само да я поддържат чрез редовни стречинг упражнения. Тъй като гъвкавостта в определена става не гарантира такава и в друга, доцент Юлиан Карабиберов (доктор, преподавател в Национална Спортна Академия и директор на Колеж по спорт „Био Фит“) препоръчва да се работи диференцирано първо за една и след това за друга става. Упражненията за гъвкавост трябва да се изпълняват след добро разгряване в края на подготвителната или в началото на основната част на тренировката.

За развитие на гъвкавостта следва да се работи във всички етапи на тренировъчния годишен цикъл, като упражненията се специализират с напредване на подготовката.

Упражненията за гъвкавост и стречинг предполагат достатъчно /температурно/ загрети мускули, а това практически означава поддържането на топлината им чрез подходящо тренировъчно облекло /анцунг и фланелки с ¾ ръкави и др./, изработено от подходяща материя. Поддържането на подходяща температура следва да се осигурява и в тренировъчните помещения.

Регулатор на амплитудата на движение при упражненията за гъвкавост е усета за лека болка и напрежение, предизвикани от дразненето на проприорецерторите и по-специално на тези в мускулните снопчета /мускулните вретена/ следствие разтягането.Затова вниманието трябва изцяло да е насочено към прецизното изпълнение на упражненията с цел недопускане преразтягане и травми!

Прекомерната гъвкавост обаче може и да не стимулира ефективността на двигателните действия и пълноценното реализиране на наличния двигателен потенциал, тъй като тя изисква да се контролира и управлява в по-голям диапазон възможната свобода на ставните движения.

Упражнения за гъвкавост или стречинг!?

Много често упражненията за гъвкавост се отъждествяват със стречинг упражненията, но мнението на доцент Юлиан Карабиберов (доктор, преподавател в Национална Спортна Академия и директор на Колеж по спорт „Био Фит“) е, че се различават от функционално-биомеханичен аспект. Упражненията за гъвкавост поставят значително по-високи изисквания от тези за стречинг, тъй като подобряват и подвижността на ставите. Динамичният стречинг е подходящ за доразгряване, а статичният за разпускане на двигателния апарат в края на тренировката. Важно за отбелязване е, че не се препоръчва продължителен стречинг след всяко упражнение. Много от двигателните действия във в спорта зависят от възможностите да се изпълняват движения с голяма амплитуда, т.е. от нивото на гъвкавост на тялото.

Стречингът е насочен предимно към поддържане и подобряване еластичността на мускулите, тяхното кръвоснабдяване и притокът на кислород, способността им за разпускане, повишаване на общата и по-специално на регионалната телесна температура, намаляване на мускулната умора и риска от травми и др.

Стречингът в спортната тренировъчна работа може да се използва за глобално разтягане на мускулни групи натоварвани с комплекс от упражнения, както и след отделни серии на локално мускулно напрежение. Трябва да се има в предвид и това,че прекомерните статични разтягания намаляват силата на мускулите, поради раздалечаване и прекъсване на контакта на част от миозиновите нишки с актиновите, представляващи по функция съкратителни белтъци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button