Емоционалната интелигентност (EI или EQ) е способността да идентифицираме и регулираме собствените си емоции, както и да разпознаваме, разбираме и се ангажираме с емоциите на другите (Goleman, 1996).
Това е критично умение за изграждане на по-силни и съпричастни взаимоотношения и помага да се свържем с най-дълбоките си чувства, което ни позволява да вземаме решения, които са в по-голямо съответствие с нашите ценности и лични цели.
Емоционалната интелигентност обикновено се определя от четири атрибута:
- 1) Самосъзнанието е способността да разпознаваме собствените си емоции и влиянието, което те имат върху другите;
- 2) Самоуправление е способността да се регулират емоциите, да се контролират импулсивните реакции и гъвкаво да се адаптира към променящите се обстоятелства;
- 3) Социалното осъзнаване е способността да се разбират и съпреживяват емоциите на другите;
- 4) Управлението на взаимоотношенията включва набор от социални умения, включително положително влияние, работа в екип, ясна комуникация и управление на конфликти.
Защо емоционалната интелигентност е важна?
„Това, което наистина има значение за успеха, характера, щастието и постиженията през целия живот, е определен набор от емоционални умения – вашият EQ – не само чисто когнитивни способности, които се измерват с конвенционалните IQ тестове.“
Даниел Голман
В съответствие с изявлението на Голман, емоционалната интелигентност може да бъде от полза за нашия личен и професионален живот по няколко начина.
Това е ценен инструмент за използване при справяне с непредсказуеми и емоционално натоварени ситуации, той насърчава по-добрата яснота на нашите мотивации и цели и е неразделна част от развитието на по-удовлетворяващи взаимоотношения с другите.
EI също е важен предиктор за професионален успех, смята се, че представлява 58% от представянето във всички видове работни места (Bradberry and Greaves, 2006).
Кога емоционалната интелигентност е важна?
Като цяло е установено, че EI включва различни умения, които са критични в ежедневния ни живот.
Комуникация
Повишената чувствителност към чувствата на другите позволява по-ефективна комуникация и предотвратява ескалацията на напрежение и конфликти.
Тъй като сме по-наясно с емоционалните нужди на хората, с които общуваме, е по-вероятно да възприемем отношение на сътрудничество и да сме отворени за компромиси (Petrovici и Dobrescu, 2014).
Управление на стреса
Разпознаването на това как специфични ситуации могат да предизвикат стресови емоции може да ни помогне да се чувстваме по-контролирани над нашите реакции, заменяйки негативните чувства с подходящи умения за справяне с тях.
Пренебрегването на начина, по който емоционалният стрес движи нашето поведение, може да доведе до ирационални решения и в крайна сметка да влоши резултатите от психичното здраве (Ciarrochi, Deane и Anderson, 2002).
Вземане на решение
Разбирането как емоциите влияят върху мислите ни може да ни попречи да вземаме погрешни решения както в личния си живот, така и на работното място.
Тъй като сме в състояние да идентифицираме емоции, които са излишни или несвързани с проблем, можем да формираме по-обективни преценки и да подобрим качеството на вземане на решения (Hess and Bacigalupo, 2011).
Промяна на толерантността
Промените в нашия личен и професионален живот са постоянни и понякога могат да бъдат емоционално интензивни.
Размишляването върху емоционалните реакции, които ни правят устойчиви на промяната, както и интерпретациите и предубежденията, свързани с тях, може да ни помогне да приемем по-положителна перспектива и да мислим по-оптимистично за възможностите, които могат да произтичат от промяната.
Мотивация
С висок EI можем да разберем по-добре значението на нашите стремежи и мотивационните умения, необходими за постигане на целите във връзка с нашата работа, личен живот и здраве (Magnano, Craparo и Paolillo, 2016).
В допълнение, с капацитета си да разпознаваме емоциите, можем също така да повлияем на мотивацията на другите хора, насърчавайки положителното отношение към споделените цели, когато работим в екип.
Как да развием емоционална интелигентност
Емоционалната интелигентност е гъвкаво умение, което може да се научи.Въпреки че някои хора естествено могат да бъдат по-емоционално интелигентни от други, висок EI може да се развие с времето чрез редовна практика.
Практикувайте активно слушане
Активното слушане означава чуване отвъд думите на хората. Това включва пълно приспособяване към това, което се съобщава, включително съдържанието на съобщението и отношението, което е в основата му (Rogers and Farson, 1957).
Обръщането на внимание на езика на тялото на другия, както и на тона и скоростта на гласа му, може да помогне да се идентифицира емоционалното състояние на говорещия в този момент и всички съобщения извън това, което казва.
За да практикувате активно слушане, е важно да оставите мислите на другия да текат без прекъсвания, тъй като това ще улесни откритата комуникация и ще създаде атмосфера на доверие и приемане.
Второ, контролирането на външни и вътрешни разсейвания може да помогне за улесняване на активното слушане. По-специално вътрешното бърборене в съзнанието ни и необходимостта да планираме нашите отговори ще ни позволят да присъстваме напълно в момента и ще изострят уменията си за слушане (Lunenburg, 2010).
Емоционално осъзнаване
Когато изпитваме неудобни емоции, може да имаме склонността да ги игнорираме или да ги затворим, вместо да ги приемем като нормална и понякога полезна част от нашия живот.
Облягането на нашите неудобни емоции може да ни даде възможност да се справим продуктивно с чувствата си, повишавайки нашето самосъзнание и способността да въвеждаме положителни промени в живота си (Bradberry and Greaves, 2009).
Като изследваме с любопитство пълния си набор от емоции, можем да придобием по-обективна представа за човека, който сме и как чувствата ни влияят на действията ни. За да видим нещата от по-широка перспектива, можем също така да се отворим за обратна връзка от другите, питайки за конкретни ситуации, в които сме действали с лошо емоционално съзнание.
Идентифицирайте емоциите
Да се научим да обозначаваме емоциите с по-специфичен речник може да помогне за по-точното идентифициране на типа емоционално състояние, което изпитваме, и да се чувстваме по-контролирани върху нашите отговори (David, 2016).
Като признае, например, че тъгата се различава от скуката или чувството за самота; можем да станем по-способни да определяме емоциите си и да ги управляваме ефективно.
Допълнителна стратегия за развиване на емоционална осведоменост може да бъде воденето на дневник, където пишем описание на нашите емоции и как те се предизвикват от конкретни обстоятелства.
Разберете вашите стресори
Да знаем какви ситуации предизвикват е от решаващо значение за развиването на способността да управляваме емоционалните си реакции и да поддържаме спокойствие.
Можем да използваме дневник, за да идентифицираме също източниците на стрес или да напишем списък, който включва а) специфични ситуации – когато е най-вероятно да се почувстваме уплашени, обезсилени или без контрол б) хора – например тези, които изглеждат токсични, приятели, които не спазват граници или колеги от работа, които се опитват да наложат мнението си в) условия в околната среда – като многолюдни или шумни места.
Насочвайте емоциите по здравословен начин
След като развием по-голяма откритост към нашите емоции, също е важно да се научим как да ги използваме в наша полза, вместо да им позволяваме да ни контролират.
Първата стъпка е да избягваме да оценяваме емоциите си и да ги етикетираме като добри или лоши. Вместо това трябва да ги разпознаем като мощни източници на информация, които могат да бъдат използвани, за да насочим действията си към това, което има значение за нас (Bradberry and Greaves, 2009).
Пренасочването на вниманието ни към неща, които са под наш контрол и могат да бъдат подобрени, също ни позволява да не се чувстваме впримчени в низходяща емоционална спирала и да се ангажираме с по-ангажирани действия.
Как да насърчим емоционалната интелигентност у другите
Насърчаването на емоционалната интелигентност в другите, включително деца, студенти, романтични партньори и работни екипи, може да помогне за повишаване на чувствителността към емоционални знаци, които често се пропускат в себе си и в околната среда и в крайна сметка да повиши качеството на междуличностните отношения (Nagarjuna Nagar, 2020).
Бъдете отворени и любопитни
Създаването на възможности за споделяне на мнения може да помогне за изграждането на доверие както в диадичните, така и в груповите взаимодействия, засилвайки значението на себеизразяването и насърчавайки прозрачната комуникация между индивидите.
Например в работна обстановка може да започнем, като попитаме нашия екип как се чувстват относно конкретно решение, вместо да назначим бързо решение на проблем, без да обясняваме обосновката зад него.
Назовете емоцията
За да насърчим себеизразяването на другите, като например на децата, може да ги помолим да назоват емоция, съответстваща на текущото им състояние. Ако намират това упражнение за трудно или дават плоски отговори като „Чувствам се добре/добре“, можем да ги помолим да оценят емоция по скала от 1 до 10 или да използват колелото на емоциите.
Предложете своята гледна точка
Може да е полезно да дадете градивна обратна връзка на другите за ситуации, в които са действали с лошо емоционално съзнание.
Не са ли проявили достатъчно грижа или подкрепа към хората, които са имали нужда от помощта им? Казали ли са нещо, което може да се възприеме като неуважително или несъобразително с чувствата на другите? Често ли приемат неясна или непоследователна комуникация на задачите?
